Демокрит: В следващия кратък материал, демокритовецът Lehem се възторгва от способността на някои български философи да описват кратко и ясно такива
незабравими гледки като "преливането на два тона и половина фекална маса от първия етаж на кооперация на улица „Опълченска”(непосредствено до къщата-музей на вожда и учителя Георги Димитров)".

Но ето за какво всъщност става дума:

Lehem: Той е кратък, изчистен и монохроматичен. От началото в Софийския централен затвор до самия край в помещението на гробарите в „Орландовци” историята му се развива през най-дългата нощ в годината, нощта на 21 декември, според жанровите правила на черния роман, чак до трагичния завършек на героя – гражданина Лев Калудов Желязков.

Беше любов от пръв прочит. С пределната си откровеност, социалистически реализъм и без никакви излишни описания „Дзифт” ни праща директно там, където слънце не огрява.

Къде ли? Ами в моя квартал – триъгълника „Коньовица”, „Ючбунар” и „Банишора”.

За стара София тези три махали са като
Бронкс, Бруклин и Харлем за Ню Йорк и, макар че копторчетата от времето на Смирненски и Жълтата гостенка (на стената на една къщичка има паметна плоча: ”Тук живя и твори…”) бързо отстъпват пред новите блокове, историята наднича зад всяко кьоше, а нощем редовно се будим от звуци на стрелба.

Едва ли някой, който е прочел романа и е гледал станалия вече култов едноименен филм, ще може да забрави гледката на
два тона и половина фекална маса, преливаща от първия етаж на кооперация на улица „Опълченска”(непосредствено до къщата-музей на вожда и учителя Георги Димитров).

За това малко се изненадах, когато открих, че авторът на „Дзифт” е научен труженик, като всички нас.
При това – доктор на философските науки.

Кой би допуснал, че един философ е способен да напише нещо кратко и ясно?

Владислав Тодоров (1956 г., София) е завършил ВИТИЗ през 1982 г. Доктор по естетика (БАН, 1987 г.) и доктор на философските науки (University of Pennsylvania, Department of Slavic Languages and Literatures , 1996 г.).

Преподава литература и история на културата в Пенсилванския университет. Предмет на лекциите му са:
тероризмът, войната и медиите;
руските корени на тероризма - генезиса на тероризма от възникването му в Русия през 19 век до развитието му като едно от най-мощните предизвикателства в съвременния свят;
история на руския и източноевропейския филм;
филмът и изкуството в Руската революция;
етническият конфликт във филма.

Автор е на книгите
„Адамов комплекс” (София, 1991 г.),
„Red Square, Black Square : Organon for Revolutionary Imagination” (Albany: SUNY Press, 1995 г.),
„Малък парадокс за театъра и други фигури на живота” (УИ „Св. Климент Охридски”, 1997 г.),
„Хаотично махало: политическа публицистика” ( изд. “Пространство Култура” с подкрепата на фонд “13 Века България” и Институт “Отворено общество” , 2005 г.)
и романа „Дзифт” (Издателска къща „Жанет 45”, Пловдив, 2006 г.).

Публикувал е философски критически есета и статии в български и чуждестранни издания, сред които The Yale Journal of Criticism ("Introduction to the Philosophy of the Ruins."), L'infini ("Rouge/Noir."), College Literature ("The Birth of the Mummy from the Spirit of Ideology.").

„Мумия идва от арабски и значи дзифт – черна смола, мощна дъвка с балсамиращи свойства. Поглеждам в краката си и се намирам стъпил здраво на жълтите павета. А фугите им – пълни с черен дзифт. Мумията на вожда сякаш е потекла по площада, за да скрепи навеки паважа, превръщайки го в нерушима твърд. Тя свидетелства за претапянето на плътта на цял един народ в единен и неделим помазан труп – труп с нетленна мощ.”

В публикациите си широко застъпва темата за тероризма, произхода на модерната институция на полицията и формирането на полицейската държава като реакция на терористичната заплаха.

Специално внимание е отделено на атентата в църквата “Св. Неделя” ( „Култура” 8 октомври 2004 г.) като най-мащабната за времето си терористична акция. Владислав Тодоров защитава тезата, че най-голямата опасност от тероризма за обществото могат да се окажат анти-терористичните реформи и законодателства.

Участвал в редица проекти, изследващи особеностите на българския преход, предизвикателствата към десницата в Българя и мисията на интелигенцията, въпроси на сигурността и външната политика на страната, Владислав Тодоров е един от учредителите на „Демократи за силна България” и член-основател на кръга „Синтез”.

„ – Има една книга "Кандид"…и там в края се пита следното: кое е по-човешко – да миткаш по белия свят без цел и посока и да те насилят озверели българи…или да си седнеш на мекия задник и да си копаеш лехата с кореноплодните, онази леха, дето стига чак до края на света? Кое е по-естественото състояние – изборът е твой!

- Бъркаш!...Тук не става дума за никакъв избор, въпросът не е „или едното, или другото”, защото човек кляка в лехата на живота само след като бъде насилен от озверели българи…”

(Цитатите са от „Дзифт”)

Демокрит: Ако сте любопитни да видите дефекиращата кооперация и любимия квартал на Lehem ("триъгълника „Коньовица”, „Ючбунар” и „Банишора”), значи може да го направите след 18.30 ч.,
другия четвъртък (27-ми)
на път за бившата къща-музей на вожда и учителя и настоящ НПТМ, в която Божко и 'алхимиците' ще ви покажат защо химията е изкуство.

Молим ви, не ги питайте нищо за дзифта и фекалиите от съседното минало! Чисти са и не помнят...

Автор: Lehem

затвори