Lehem: В мрачното ми минало като адски неудачен възпитаник на Софийската математическа гимназия, откритието че Луи Пастьор е имал тройка по физика, беше тежък аргумент, който използвах в своя защита при всяка емоционална размяна на мнения с родителското тяло, съпътстваща подписването на добитата с кървава пот оценка в бележника ми.

Фактът, че Айнщайн всъщност едва е вързал четворка по математика добави нов тежък аргумент към защитата ми, който обаче не ме спаси от последствията в деня, в който се прибрах вкъщи с три двойки по същия предмет.

Докато героите на деня печелеха шах турнири, аз предпочитах да играя билярд [сещате се, онази игра с топките…;) ] и това, че в крайна сметка никак не пропаднах (както вещаеха класните ми и простата логика) ме наведе на мисълта, че най-вероятно има нещо което поставя нас, неудачниците, наравно с отличниците в състезанието по оцеляване и дори една крачка напред.

Идеята за емоционалната интелигентност се появява за пръв път още в ранните трудове на Дарвин във връзка със значението на изразяването на емоциите за оцеляването и за адаптацията.

През първото десетилетие на 20-ти век, въпреки че традиционните определения за интелигентност придават особено значение на когнитивни аспекти като памет и решение на задача, някои влиятелни изследователи в областта на интелигентността започват да признават важността на некогнитивния аспект.

За разлика от концепцията за коефициента за интелигентност (IQ) , която има около 100-годишна история, теорията за емоционалната интелигентност е сравнително млада.

Емоционална интелигентност (EQ) - това са
способностите,
убежденията
и ценностите, които помагат на индивида да реализира визията и целите си.

Групирани са в 4 направления:

• самоосъзнаване - способността да се разбират собствените емоции, силни и слаби страни;

• самоуправление - управлението на собственото поведение;

• социално осъзнаване - разбиране на чувствата и поведението на други хора (защо те постъпват по определен начин);

• управление на отношенията - способностите да се получават резултати от други хора и да се постигат лични цели.

Развитието на това направление започва психологът от Харвардския университет – Х. Гарднър, през 80-те години на миналия век.

През 1975 г. в книгата си Frames of Mind: The Theory of Multiple Intelligences той тръгва от любопитни практически въпроси:
защо студентите с най-високи резултати на SAT при постъпването са в университета не се развиват най-добре в следването си и защо не постигат най-впечатляващите успехи в професията и в живота след завършване на образованието си.

Гарднър въвежда понятието 'спектър на интелигентността', която включва различни полета:

•  вербална съставка

•  математико-логически наклонности

•  пространствено мислене

•  кинестетически способности

•  музикалност

•  умения за междуличностно общуване (интерперсонална интелигентност)

•  интрапсихичен капацитет (вътрешно задоволство, хармония между начин на съществуване и психическо състояние)

Последната съставка в спектъра се разглежда от някои психолози като най-важното човешко психологическо и житейско умение, изразяващо се в „способността да намираш утеха”.

Между понятията ефективно и рационално вече не се поставя знак за равенство. Интелектуалните способности не са единствените, които имат значение за добрата професионална реализация. В организациите, в труда и в деловата сфера все по-силно се изтъква ролята на емоциите и емоционалните умения.

Някои автори считат, че „традиционната” интелигентност допринася само с 20% за успеха на човека.

Ако приемем, че в стратегията за разрешаване на проблем има три стъпки:

•  описание на проблема, или събиране на факти;

•  решаване на проблема, или предлагане на теоретично решение на основа на фактите;

•  приложение на решението, или откриване на начин да приложим избраното решение на практика;

то първите две стъпки са свързани с логическото мислене, а третата стъпка изисква повече емоционална интелигентност.

Списание “Форчън”, заедно с най-голямата консултантска фирма в областта на човешките ресурси и аутсорсинг - “Хюит”, са направили проучване на методите, с които световните компании развиват лидери и кои от тях го правят най-добре.

Резултатът е класация на фирми, на които останалите завиждат - световните “академични компании”, отгледали бъдещите ръководители на големи корпорации.

На второ място в тази класация се намира гигантът „Проктър и Гембъл”, (с мотото: ”Назначаваме според емоционалната интелигентност.”), който е създал поколения лидери с “личен подход”.

Избират се хора с разнообразен опит в лидерски позиции - от председатели на клубове по дебати, до ръководители на църковни хорове. За да помогне на служителите си да развият своите силни страни, P&G организира специални програми.

Изпълнителният директор на “Дженеръл електрик” Джеф Имелт излиза от “Проктър и Гембъл”, в чиято школа са се оформили
бъдещият изпълнителен директор на “Майкрософт” Стив Балмър,
директорката на “eBay” Мег Уитман,
основателят на AOL Стив Кейс.

Развитието на идеите за емоционалната интелигентност е достигнало до общоприеманата и практически значима теза, че
емоционалните способности също могат да се усвояват и развиват, както и интелектуалните способности.

В психологическата наука днес се разглежда като предразсъдък разбирането, че емоционалните способности са в по-голяма степен биологически предопределени и изцяло програмирани от ранната детска възраст.
Всъщност емоциите подлежат на непрекъснато развитие, което именно ги прави „интелигентни”.

Теориите за EQ се използват като теоретична база за програми за превантивно обучение в емоционална и комуникативна компетентност. В тези програми специално се акцентира върху важния проблем: как да се активира способността за утеха на деловия човек?
Може ли човек да противодейства на депресивните състояния и на другите емоционални дразнители, активиращи се в организационна и трудова среда?

По време на обучението си под ръководството на треньори-психолози, курсистите придобиват знания и умения, които им помагат:

•  да опознаят и управляват емоциите си;

•  да променят нагласите си;

•  да придобият положителна самооценка и гъвкавост на Его-то;

•  да се справят със стреса, тревожността и гнева;

•  да се освободят от миналото;

•  да се освободят от предразсъдъците и „грешните” истини;

•  да изготвят и прилагат стратегии за промяна;

•  да се самоконтролират;

•  да общуват словесно;

•  да мислят позитивно;

•  да творят.

Lehem: Така се изрази мой приятел преди време:
"Най-много се възхищавам на Рене Декарт. Направо невероятно – какъв голям плЕйБой е бил и едновременно с това – блестящ философ.
Как го е измислил това за противопоставянето на духа и материята!”

В крайна сметка умението да се живее е това, което ни е най-нужно, за да успеем да се реализираме в личния и професионалния си живот.