Чудесата на науката в село Байкал

затвори

14.12.2007

Демокрит: Това е последният материал от все така последния брой на сп. НАУКА, от който ще получите малко повече подробности за невероятните приключения на младите демокритовци из земите на
германци,
португалци
и най-вече байкалци...

Снимките към материала не са от Байкал, а от лятното турне на Тишо, Иво и Невена в Германия. Авторът Пешо (Петър Дойнов) бе прекалено зает да се впечатлява и да записва с видео камера. Очаквайте части от записа в бъдеще неопределено време...

Чудесата на науката в село Байкал

Петър Дойнов,
Форум Демокрит

Когато Ивайло Димитров ми каза, че ще ходим до Байкал, го попитах: „С ТУ-144 ли?”
„Не, с коли и не до езерото” - ми отговори той.

Учудих се - какво ли могат да правят учени и и комуникатори на науката от Швеция в
село с 622 жители накрая на България, където може би няма дори училище и защо точно с. Байкал ще бъде част от
Седмицата на науката в България
и Европейския фестивал за наука Wonders 2007?

Оказа се невероятно пътешествие до единственото място на чудеса в България - напълно отговарящо на заглавието на фестивала.

И така, в утрото на четвъртък, 27 септември 2007 г., групата в състав:
проф. д-р Матс Олсон от Университета в Упсала,
Ян и Джени - организатори на научния фестивал в Гьотеборг,
д-р Ивайло Димитров (Иво) от Института за философски изследвания към БАН,
Тихомир Стефанов (Тишо) от Националния природонаучен музей към БАН
и аз
потеглихме от София и след около 3 часа пред нас се откриха пушекът от комините на фабрика в отсрещния румънски град Корабия и горският пояс, очертаващ Дунава.

Когато пристигнахме, домакините - учениците и учителите от ОУ "Хр. Ботев" и главният инициатор и организатор на събитието - директорът Иво Джокин, вече ни очакваха, като посрещането бе
с хляб и сол от дечица в народни носии,
знамената на
Швеция,
България
и ЕС - като на официална правителствена делегация.

Първата част от програмата бе посветена на Карл Линей по повод 300-та годишнината от рождението му. Две девойки изнесоха мултимедийни представяния за живота и дейността на бащата на съвременната биология, основоположник на таксономията, изрекъл:
"Господ създаде, Линей подреди".

Може да звучи горделиво, но като като се има предвид къртовския труд по описанието, класификацията и систематизацията на известните дотогава растителни и животински видове, хилядите, изписани на ръка страници, които обикновен човек не би могъл само да препише за целия си съзнателен живот, то тази самооценка на авторa на Systema Naturae, Philosophia Botanica, Classes Plantarum напълно отговаря на значението на делото на Карл Линей.

Втората част - презентацията на проф. д-р Матс Олсон "Открий своя партньор по мириса", бе за анатомията, физиологията и психологията на обонянието и съответните органи.

От нея слушателите научиха за значението на мириса като един от начините за невербална комуникация. Феромоните са излъчваните от тялото молекули, специфични за животинските видове, посредници на този тип комуникация. Тяхното въздействие е обусловено от пола и сексуалната ориентация на индивидите. Оказват влияние на циркадните ритми, тонуса и настроението.

Според лектора, естествените човешки миризми губят своето значение, например като фактор за привличане между половете, а 80 % от хората вече били загубили усета си в този аспект, заменен от социални фактори.

От отговорите на разнообразни въпроси на публиката се разбра например, че ароматерапията естествено е полезна, а рекламите на козметични продукти, правещи мъжете по-привлекателни за жените и обратно са, цитирам: "измишльотина".

Храненето има значение за излъчваните миризми, като тук бих добавил, че вегетарианството, като част от естествения начин на живот, може да помогне повече от козметиката.

Представянето завърши с демонстрация и обонятелни тестове на проби с естествени и изкуствени миризми. Оказа се, че всички ученици бяха от 20-те %, запазили достатъчно обоняние за специфични човешки феромони.

В паузата между презентациите лекторите дадоха интервюта за местните медии, а учениците се подкрепиха със закуски и напитки преди „десерта” на деня - научната приказка за живота на жабите, разказана от Тишо и Иво, която вече бе представена със забележителен успех на Научния фестивал в Есен, Германия и предстои да бъде представена на заключителния Европейски фестивал за наука WONDERS 2007 в Лисабон, Португалия.

Всъщност приказката си беше сериозна, поучителна и познавателна:
за заплахата от глобалното затопляне,
за живота на чувствителните земноводни,
за езика им на общуване
и значението им за живота на земята.

Не знам дали толкова интересен и духовито представен разказ би повлиял на деца, които измъчват и убиват беззащитни животни, но радостните реакции и очевидният интерес на учениците, след като бяха седяли, слушали и гледали тихо и внимателно общо около два часа и половина, сякаш бяха адресирани към касоразбиващ екшън, а не към научно представяне.

Тук трябва да отбележа, че Тишо и Иво се представиха като професионални
комуникатори на науката с дългогодишен опит, а освен това бяха и
преводачи,
шофьори,
посредници
и организатори, а Тишо се изяви и като
професионален гид по наблюдение на разнообразните птици.

Те изпълниха всички тези функции безупречно, като професионалисти - и то на абсолютно доброволни начала!

Но най-невероятното, поне за мен, се случи, когато Иво Джокин разведе гостите из училището.
Предварително си мислех: какво толкова може да се види в селско училище?
Блестящи от чистота и подреденост като аптека стаи,
отлично оборудвани - като за изложба - с помагала и уреди по съответните предмети,
отделна стая само за рисуване с всички необходими атрибути за творческата изява на учениците,
компютърна зала - като стратегически команден център - в сравнение с компютъра ми в БАН.

Това, което видяхме,
не е изложба,
не е музей,
а българско селско основно училище, което преизвика учудването и възхищението, а може би и завистта и на хора, идващи от Швеция.

Невероятно, т.нар. „елитни” училища в София са направо смешни в сравнение със създаденото с отлично похарчени пари основно училище в едно село с 622 жители.

Но най-невероятното е, че това са и личните средства на директора Иво Джокин.

Като се добави и преподавателската и организаторската му дейност по физика и химия,
кръжока по астрономия и Националния астросъбор,
многобройните грамоти за изявите на учениците в разнообразните им творчески дейности, то това е отговорът на въпроса, защо точно това село на края на България бе част от Европейския фестивал за наука WONDERS 2007.

Къде са националните, обществените медии и журналистите им, та да покажат това невероятно чудо? Ако някой познава други такива хора, нека пише и разкаже за тях и да преразгледа представите си за „елит” в България, защото според делата такъв всред управляващите и богатите просто няма.

Кметът на община Долна Митрополия - г-н Александър Печеняков даде вечеря и гостоприемен подслон на гостите в задушевна обстановка и дружески разговори, като българо-шведската дружба бе помрачена единствено от неизменната футболна тема - в рамките на шегата, разбира се.

На другата сутрин нямаше начин да сме посетили с. Байкал и да не отидем до с. Гиген, за да разгледаме построената от император Траян град-крепост Улпия Ескус (Ulpia Escus) с население по онова време 25 000 души
„с храма на Фортуна, където лично Император Константин Велики е опитал късмета си, след като е открил мост, свързващ крепостта с тогавашна Дакия." (превод от латински език на надписа там - бел. авт.)

Ето и каква представа бяха придобили шведските гости след това пътешествие - вярна или невярна:
че българите са сърдечно-гостоприемни,
природата е красива, богата и запазена,
училищата в България са най-хубавите в света,
децата и учениците са любознателни и жадни за наука, представена по подходящия начин.

В последното се убедих и аз, а изводите са, че не случайно в развитите общества това е сериозна професионална, просветителска, мисионерска дейност с дълголетни традиции. Положението с образованието и науката в България налага тези, които се занимават с това, да тръгнат по нов и различен от досегашния път.